Новини

История на растителността по българското Черноморско крайбрежие през последните 400 000 години

02 февруари 2014

Днес от 14:00 в сградата на Природонаучния музей – Варна ще бъде представена авторската постерна изложба на проф. дбн Мариана Филипова-Маринова “История на растителността по българското Черноморско крайбрежие през последните 400 000 години”. Тя е посветена на 2 февруари - Международният ден на влажните зони и се организира от отдел „Природа” на Регионалния исторически музей – Варна и Университетска ботаническа градина – Балчик.
С атрактивни снимки е показано съвременното растителното разнообразие. Посетителите на изложбата могат да се запознаят с видове на степната растителност, характерна за Северното ни Черноморско крайбрежие. Хипотезата за естествения произход на тази растителност е публикувана още през 1936 година от акад. Даки Йорданов (основател на ботаническата градина в Балчик). С цел опазване на тези хабитати е обявен резерватът “Калиакра” през 1941 година. Експозицията включва информация за растителността на влажните зони, например характерните за крайбрежието съобщества на тръстиката, които са с голямо покритие в причерноморските блата и езера – Дуранкулашко, Варненско, Белославско и Бургаско. Преoставено е също разнообразието от псамофитни видове, характерни за пясъците и пясъчните дюни. Любопитен факт е, че най-големите вътрешни пясъчни хабитати в България се опазват в защитената местност “Побити камъни”, на 18 км западно от Варна. Съвременната горска растителност е представена от дървесни съобщества с доминиране на широколистни листопадни видове. Акцент е поставен върху лонгозните гори по крайбрежните тераси в долните течения на вливащите се в Черно море реки – Батова, Камчия, Ропотамо, Велека и Резовска. Реликтната южноевксинска растителност е запазена във влажните долини на Странджа и заедно с представителите на средиземноморската растителност са най-впечатляващи.